Типови таблици на българските съществителни и прилагателни в IDI Spell Checker и IDI Dictionary:

Легенда
:
? - замества коя да е буква (напр. в тип 3, връ?, ? замества "х" в думата връх)

Съществителни мъжки род:

Тип:  

1 1a 1b 1c 1d 2 2a 2b 3 4 4a 5 5a 5b 6 7 7a 7b 7c

Пример(и):  

град-градове кмет
подтип със зват. форма
лъв
подтип със зват. форма
замове
подтип само мн.ч.
син
д
ублет на 1a с друга зват. форма
ВЕФ
съкращение, склоняемо с тире
свят-света звяр-зверове дял-дела
дублет на дял
връхърха гръм
 
вятъретрове
само вятър
вятъретрища
дублет
само вятър
топводещ
радиоводещ
като прил. 76
цивилен
като прил. 79
оцелял
като прил. 81
Ивановден
несклоняеми
екип-екипи съсед-съседе
подтип със зват. форма
орач-орачо
подтип със зват. форма
GSM
съкращение, склоняемо с тире

 

       
ед.ч. 0 0 0 - 0 0 я? я? я? ръ? ръ? ятър ятър 0 ен я? 0 0 0 0 0
ед.ч., непълен член а а а - а -а е?а я?а е?а ър?а ър?а ятъра ятъра ия ни е?ия - а а а
ед.ч., пълен член ът ът ът - ът -ът е?ът я?ът е?ът ър?ът ър?ът ятърът ятърът ият ният е?ият - ът ът ът -ът
мн.ч. ове ове ове ове ове -ове е?ове е?ове я?ове ър?ове ръ?ове етрове етрища и ни е?и - и и и -и
мн.ч., членувано овете овете овете овете овете -овете е?овете е?овете я?овете ър?овете ръ?овете етровете етрищата ите ните е?ите - ите ите ите -ите
бройна форма а ове а - ове -ове я?а я?а я ър?а ръ?а ятъра ятъра и ни ?и - а и и
звателна форма - е е - ко - - - - - - етре етре - - - - - е о -

 

Тип:  

8 8a 8b 8c 8d 9 9a 9b 10 11 12 13 14 14a 14b

Пример(и):  

възел-възли
е[цл]
летец-летецо
подтип със зват. форма
 
листецистца самодържец-самодръжци

 
никаквец-никакъвци
само никаквец
метър-метри
ъ[рмл]
център-центрове тигър-тигре
подтип със зват. форма
литър-литра
метър
туризъм-туризма гръкърка
само грък
боец-бойци език юнак
подтип със зват. форма
живовляк
жиловляк

 

               
ед.ч. е? е? ец ържец квец ъ? ър ъ? ър ъм рък ец к к як
ед.ч., непълен член е?а е?а еца ържеца квеца ъ?а ъра ъ?а ъра ма ърка еца ка ка яка
ед.ч., пълен член е?ът е?ът ецът ържецът квецът ъ?ът ърът ъ?ът ърът мът ъркът ецът кът кът якът
мн.ч. ?и ?и ца ръжци къвци рове ри ми ърци йци ци ци еци
мн.ч., членувано ?ите ?ите цата ръжците къвците ?ите ровете ?ите рите мите ърците йците ците ците еците
бройна форма ?и ца ръжци къвци ъ?а ъра ъ?а ра ъма ърци йци ка ка яка
звателна форма - о - ържецо квецо - - ?е - - ърко ецо - ко -

 

Тип:  

15 15a 15b 16 17 18 18a 19 19a 20 21 22 23 24 24a

Пример(и):  

залог-залози
два залога
биолог-биолози
двама биолози
съпруг-съпруже кожух-кожуси камък
само камък
хазяин бивник
и[нк]
момък заек
само заек
беглец турчин
само турчин
крак господин
само господин
мъж-мъже
само мъж
княз-княже
само княз

 

                             
ед.ч. г г г х камък ин и? ък ек ?ец чин 0 ин 0 з
ед.ч., непълен член га га га ха камъка ина и?а ъка ека ?еца чина а ина а за
ед.ч., пълен член гът гът гът хът камъкът инът и?ът ъкът екът ?ецът чинът ът инът ът зът
мн.ч. зи зи зи си камъни и и ци йци ъ?ци ци а а е зе
мн.ч., членувано зите зите зите сите камъните ите ите ците йците ъ?ците ците ата ата ете зете
бройна форма га зи зи ха камъка и и?а ци ека ъ?ци ци а а е зе
звателна форма - - же - - ино - ко - ?ецо чино - ине о же

 

Тип:  

25 25a 26 27 28 28a 28b 29 30 31 31a 31b 32 32a 32b 32c

Пример(и):  

брат-братя-
брате

само брат
брат-братя-
братко

само брат
съд-съдилища
само съд
градец
(остарял тип)
брой змей бей
подтип с друга бройна форма
зет
само зет
огън
само огън
делител рибар
подтип
часови
 
завой герой
подтип със зват. форма
феърплей
подтип
без мн.ч.
DJ
 

 

                               
ед.ч. 0 0 0 ец й й й 0 ън 0 0 0 й й й 0
ед.ч., непълен член а а а еца я я я я ъня я я я я я я -я
ед.ч., пълен член ът ът ът ецът ят ят ят ят ънят ят ят ят ят ят ят -ят
мн.ч. я я илища овце еве йове йове ьове ньове и и 0 и и -
мн.ч., членувано ята ята илищата овцете евете йовете йовете ьовете ньовете ите ите ите ите ите - -ите
бройна форма я я а еца я я йове ьове ъня я и 0 я и -
звателна форма е ко - - - - - ко, ьо ньо - ю - - ю -

 

Тип:  

33 33a 34 35 35a 35b 36 37 37a

Пример(и):  

ден
само ден и производни
овен, орел
зват. форма ьо
нокът
лакът
(празен - кон преместен в 035a) цар
подтип със зват. форма
рул край
без
край
побой
път кър
друм
 

 

                 
ед.ч. ен е? ът 0 0 й 0 0
ед.ч., непълен член еня е?а ътя я я я я а
ед.ч., пълен член енят е?ът ътят ят ят ят ят ът
мн.ч. ни ти е ове ища ища ища
мн.ч., членувано ните ?ите тите ете овете ищата ищата ищата
бройна форма ена, ни е?а, ?и ътя я я я я а
звателна форма - ?ьо - ю - - - -

 

Тип:  

38 38a 38b 38c 38d 38e 39 40 40a

Пример(и):  

дядка
зват. форма
е равна на основната
владика
само владика?
юначага
зват. форма -o
янки
 
буржоа
ед.ч.
=мн.ч.
бащица
зват. форма
 
съдия дядо
куку
мир
без мн.ч.

 

                 
ед.ч. а ка а 0 0 а я 0 0
ед.ч., непълен член ата ката ата то та ата ята то а
ед.ч., пълен член ата ката ата то та ата ята то ът
мн.ч. и ци и 0 0 и и вци -
мн.ч., членувано ите ците ите те та ите ите вците -
бройна форма и ци и та ? (член. бройно тата липсва) 0 и и вци -
звателна форма а ко о 0 0 е йо 0 -

 

 

Съществителни женски род:

Тип:  

41 41a 41b 42 42a 42b 43 43a 43b 43c 43d 43e 44 45 46

Пример(и):  

база кака
подтип със зват. форма
колежка
подтип със зват. форма
пръст
без мн.ч.
гной кал вяра мярка пряспа пряспичка подялба невяста овца
само овца
ръка
само ръка
нога
само нога

 

                             
ед.ч. а а а 0 й 0 я?а я?ка яспа яспичка ялба яста а ка га
ед.ч., членувано ата ата ата та йта та я?ата я?ката яспата яспичката ялбата ястата ата ката гата
мн.ч. и и и - ища ища е?и е?ки еспи еспички елби ести е це зе
мн.ч., членувано ите ите ите - ищата ищата е?ите е?ките еспите еспичките елбите естите ете цете зете
звателна форма - о е - - - - - - - - ясто о - -

 

Тип:  

47 47a 47b 48 49 50 51 52 52a 52b 52c 52d 53 53a

Пример(и):  

алея земя
подтип със зват. форма
змия
подтип със зват. форма
свиня
само свиня
вечер песен
само песен
мисъл
съблъзън
 
цялост
святост
променливо я-е
вярност
променливо я-е
цялостност
променливо я-е
рядкост
рязкост
променливо я-е
свяст
променливо я-е
връв кръв
дублетно мн.ч.

 

                           
ед.ч. я я я я 0 ен ъ? я?ост ярност ялостност я?кост яст ръ? ръ?
ед.ч., членувано ята ята ята ята та ента ъ?та е?остта ерността елостността е?костта естта ръ?та ръ?та
мн.ч. и и и е и ни я?ости ярности ялостности я?кости - ър?и ър?ища
мн.ч., членувано ите ите ите ете ите ните ?ите я?остите ярностите ялостностите я?костите - ър?ите ър?ищата
звателна форма - ьо йо ьо - - - - - - - - - -

 

Съществителни среден род:

Тип:  

54 54a 54b 55 56 57 57a 58 59 59a 60 61 62 63

Пример(и):  

село кенгуру
само кенгуру
(дублет в 065)
риалити
 
(празен) крило
само крило
тяло място
само място и производни
коляно
само коляно
рамо
само рамо
рамо
само рамо (дублет)
чудо
само чудо и производни
дърво
колело
животно око
само око и производни

 

                           
ед.ч. о у и о я?о ясто яно о о о о о ко
ед.ч., членувано ото уто ито ото я?ото ястото яно ото ото ото ото ото кото
мн.ч. а а а е е?а еста ене ене ена еса ета и чи
мн.ч., членувано ата ата ата ете е?ата естата енете енете ената есата етата ите чите

 

Тип:  

64 65 65a 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 301

Пример(и):  

ухо
само ухо
море БМВ
съкращение, склоняемо с тире
лице дете
само дете
(празен) време
име
небе
само небе
(дублет в 065)
тракане влияние заптие
само заптие
(дублет в 065)
хора
без ед.ч.
гащи
без ед.ч.
нищо
без мн.ч.

 

                           
ед.ч. хо 0 0 е те 0 0 е е е - - 0
ед.ч., членувано хото то -то ето тето то то ето ето ето - - то
мн.ч. ши та -та а ца на са ия я и 0 0 -
мн.ч., членувано шите тата -тата ата цата ната сата ията ята ите та те -

 

Прилагателни:

Тип:  

76 76n 77 78 78a 78b 78c 78t 78n 79 79a 79b 79c 79d 80 81 81a

Пример(и):  

нов
червен
иванов
омиров

епоними

като
76
висш
нисш
първи
братски
карарски
карарски мрамор
само м.р. и мн.ч.
розовки
мънинки
без м.р.
двечки
само м.р.
йейлски
критски
топоними

като
79
вазовски
кирилски
епоними
като
79
силен
бурен
разкъсен
ръзкъсна рана
без м.р. и ср.р.
нарезен
нарезна цев, -зно оръжие
без м.р.
гледен
гледна точка, -ден ъгъл
без ср.р.
господен
само господен
също в 79 с друго склонение
добър
лекичък
бял неизпят
като причастие на 177
/(160)?

 

                                 
м.р., ед.ч. 0 0 0 и и - - и и ен - - ен ен ъ? я? я?
м.р., ед.ч., непълен член ия ия ия ия ия - - ия ия ния - - ния ния ?ия е?ия я?ия
м.р., ед.ч., пълен член ият ият ият ият ият - - ият ият ният - - ният ният ?ият е?ият я?ият
ж.р., ед.ч. а а а а - а - а а на на на на ня я?а я?а
ж.р., ед.ч., членувано ата ата ата ата - ата - ата ата ната ната ната ната нята ?ата я?ата я?ата
ср.р., ед.ч. о о е о - о - о о но - но - не я?о я?о
ср.р., ед.ч., членувано ото ото ето ото - ото - ото ото ното - ното - не ?ото я?ото я?ото
мн.ч. и и и и и и ки и и ни ни ни ни ни е?и е?и
мн.ч., членувано ите ите ите ите ите ите ките ите ите ните ните ните ните ните ?ите е?ите е?ите

 

Тип:  

82 82a 83 83a 84 84a 84b 85 86 87 88 88a 89?? 89a

Пример(и):  

двувръх
двугръб
дързък
само дързък
рядък
рязък
бояк
 
верен
летен
свестен новонавлязъл боен
деен
син овчи кози ничий
отриц. мест. като прил.
 
следния
само следния
и в 079
офис
гроги
ларж
неизменяеми

 

                           
м.р., ед.ч. ръ? ързък я?ък як е?ен естен я?ъл ен 0 и и й - 0
м.р., ед.ч., непълен член ър?ия ръзкия е?кия йкия е?ния естния е?лия йния ия ия ия я ия 0
м.р., ед.ч., пълен член ър?ият ръзкият е?кият йкият е?ният естният е?лият йният ият ият ият ят ият 0
ж.р., ед.ч. ър?а ръзка я?ка йка я?на ястна я?ла йна я а я я - 0
ж.р., ед.ч., членувано ър?ата ръзката я?ката йката я?ната ястната я?лата йната ята ата ята ята ата 0
ср.р., ед.ч. ър?о ръзко я?ко йко я?но ястно я?ло йно ьо е е е - 0
ср.р., ед.ч., членувано ър?ото ръзкото я?кото йкото я?ното ястнота я?лото йното ьото ето ето ето ото 0
мн.ч. ър?и ръзки е?ки йки е?ни естни е?ли йни и и и и - 0
мн.ч., членувано ър?ите ръзките е?ките йките е?ните естните е?лите йните ите ите ите ите ите 0